Отзиви:

Публиката става арбитър в спора между Аз-а и Сянката

„Има ли Кукловод или ние сами дърпаме Конците си”-това е само единият от въпросите, чийто отговор се чува от сцената на старозагорския държавен куклен театър.

Христо Христов

Експериментален спектакъл, посветен на древната тема за борбата на човека с вътрешното му Аз и осъществен с прийомите на театъра на сенките, пантомимата и музикалната бурлеска представи миналата седмица трупата на старозагорския държавен куклен театър.
Авансово може да се прогнозира, че в набиращото скорост направление „спектакъл за възрастни” постановката на Янчо Иванов „Другия” ще намери достойно място.
Авторът / той е и режисьор и постановчик/ признава, че темата го държала дълго време „буден” , докато намери „ваксата” към актьорите, сцената и разбира се …публиката.
Без претенции за изчерпателност могат да бъдат изброени въпросите, чийто отговор търсят героите на Иванов. Сред тях са:
-Превръща ли те престорената усмивка в Двуличник?
-Има ли Сянката свой Кукловод или той всъщност дърпа Нашите конци?
-Можеш ли да избягаш в Себе си, а Навън да бъде твоят Двойник?
-Кое пространство е Истинското: реалното или въображаемото?
-И кои битки са по-жестоки: онези на полето с окопите и телените заграждения или другите, които водим със собствените си разбирания?
Списъкът може да бъде продължен или …подменен.
В зависимост кой какво вижда от стола си в зрителната зала, когато загасне осветлението и отвъд сценичната рампа започне действието.
Иванов признава, че до последния миг се колебаел дали езикът му ще бъде разбран. Отдъхнал си , когато чул първия зрителски смях.
Смята че „Другия” ще се впише успешно в цялостните търсения на колегите му актьори.
Като заедно с постановката на Ищван Наги „Аха-аха деларте” /излязла на сцена миналаат есен/ през този сезон ще гарантира не само препълнен салон, но и спорове за пътя, по който трябва да върви трупата от Града на липите.
Близо 4 месеца са продължили репетициите, имало е момент, в който работата е била изцяло спряна, след като финансовата субсидия се изчерпила, но в крайна сметка е било взето колективно решение да се продължи, споделя директорът на театъра Дарин Петков.
И споделя с известна горчивини, че в желанието си на всяка цена да оцелеят в условията на криза все по-често представителите на този жанр у нас пренебрегват експеримента.
Като залагат на познатото, ординерното, неопасното /в смисъла на неносещото парични загуби/.Което обаче ги обрича на обезличаване.
С 4 килограма по-лек след последната репетиция слязал от сцената Делян Кьосев, играещ Сянката на основния герой , изпълняван от Калоян Георгиев, а на Елица Стоянова и Десислава Илчева се наложило освен актьорските си умения да впрегнат на пълен оборот и уменията си да …рисуват.
Докато поелият музикалното оформление Пламен Петков преобръщал наопаки фонотеките в желанието да намери най-точните отговори на въпросите, зададени от Автора и заживелите своя си сценичен живот Герои.
Станиславски, Питър Брук, Брехт, Меерхолд? Трупалият до сега опит у нас и в Чехия възпитаник на НАТФИЗ културолог, филмов режисьор и кукленик Янчо Иванов дава повече от пестелив отговор: „По нещичко и от четиримата. Но при всички случаи 2/3 от „Другият” са посветени на Хомо луденс- Играещият Човек.” Защото това сме ние – обречените да играем…”  

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От Мария

Тази вечер гледах „Другият” и това е едно от най-красивите представления, на които съм била от много месеци насам.
Постановката е на Янчо Иванов; музикалното оформление на Пламен Петков, сценографията – на Елица Стоянова и Десислава Илчева. В спектакъла играят актьорите Елица Стоянова, Десислава Илчева, Делян Кьосев, Калоян Георгиев и Станислав Матев.
Гледах и слушах и бях вътре в представлението, а в същото време си мислех: колко е хубава тази музика. И колко е трогателен този недодялан човек със скалъпеното си сако. И не мога да повярвам – толкова елегантно и изящно представление в Стара Загора. И искам да прегърна тези актьори, всеки от тях. И страшно много се гордея, че познавам Янчо, да, когато го видя на съседната маса, се поздравяваме, а той е измислил това страхотно… страхотно всичко!

И непременно ще го гледам пак, и всеки път, когато го играят.
То не може да се разкаже. Показан е денят на един обикновен човек, но този ден се разпуква като нар и в него са всичките малки зрънца на историите, които се случват в него и около него.
Мислех си също за себе си, за мечтите, които ме изграждат, и за илюзиите, които ме изяждат.
И много се смях, защото на много места беше остроумно и неочаквано и смешно; но по-често се смеех от радост, че те знаят как се чувствам и го показват толкова фино и забавно, и не се страхуват да говорят за онези тежки неща, които ме измъчват.
Те не говорят всъщност, в спектакъла има светлини и сенки, и хора, които изглеждат като анимационни рисунки, наистина!, и музика; но не се говори с думи, освен в самото начало.
Накрая се разревах, естествено, макар че се бях гримирала, понеже ми се искаше да съм хубава, естествено. Е, много бях хубава, и излязох с прекрасно чувство, с крилца на гърба, и с тананикане.
Непременно отидете да гледате „Другият” в Кукления театър.
Ако не сте от Стара Загора – пак отидете и го гледайте.
Сигурна съм, че заслужавате това удоволствие.
Страхотно е!