Детето се появява и казва, че не иска никого да слуша, не иска да си пише домашните, а иска да прави само бели и да се кара с целия свят. Влиза майка му, скарва му се и го наказва за грешките и мързела му, като го оставя сам. „Все ми е тая, искам да съм лош и се радвам, че съм сам!” – е неговият отговор.

„Не искаме повече детето да ни тъпче и мачка!” – оплакват се Фотьойлът и Табуретката.

„Той счупи моето махало и сега не знам колко е часът и кога трябва да бия!” – объркано говори и Стенният Часовник.

„Ще се боксираме с теб и ще те направим на мармалад, лошо момче!” – заплашват Китайската Чаша и Чайникът.

„Назад! Ще те изгоря, малък неразумни варварино, ще се разтопиш като снежинка!” – защитава всички Огънят.

„Момчето е разпокъсало нашата мила история, няма ги нашите кози и овчици!” – пеят своята тъжна песен двете Пастирчета.

„Аз съм вълшебната принцеса, която ти търсеше в съня си, малко момче!” – сочи скъсаните приказки покрусената Принцеса.

Старчето и Цифрите започват да изпитват Момчето по математика и се присмиват на неговите грешни отговори.

Малтретираните Котки си отмъщават с нетърпимо мяукане.

„Ти ни причини зловещи рани с откраднатия нож и те още кървят!” – обграждат Детето осакатените Дървета.

„Ти ме улови с мрежа и ме забоде с карфица на стената!” – стене Водното конче.

„Ти уби моята компаньонка Прилепката и сега няма кой да храни малките прилепчета, останали без майка!” – обикаля нещастния Прилеп.

„Осъждаме те на затвор в малката желязна клетка, за всички злини, които си сторил!” – осъжда строго Славеят.

„Ти злосторнико, откъсна моята прекрасна опашка!” – плаче Катерицата.

„Стой сега зад решетките наказан, ти го заслужаваш!” – квака Жабата.

„Това е този, който не обича никого и трябва да бъде наказан!” – заявяват всички животни

„Той извиква една свещена дума – „Мамо!” – може би Той страда. Той е нещастен и наранен, може би Той ще се поправи, нека отиде при своята майка, ние му даваме нашата прошка!”